ПРИТЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; притърча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Разг. Стигам с търчане, с тичане до някъде; дотичвам, притичвам. — Притърчах лично да ти се извиня, когато на вратата ви Лазарина ми подава писмото. Ив. Вазов, Съч. ХХІ, 168. Слугата на тетка ни, Тошо, притърча запъхтял и ѝ съобщи набързо, че голямото буре с белия самоток хвърлило обръч. М. Георгиев, Избр. разк., 121. Той [деспотът] удари по масата с пестница. — Вино, — извика на притърчалия слуга. Ст. Загорчинов, ЛСС, 25. Легна си и по едно време нещо ме притисна. Язе почна да окам, и кучетата притърчаа и залааа. Нар. прик., СбНУ LХ, 438. Спуснала се е Маноилица / та да му тражи златнио пръстен. / Притърчали са троица бракя / та заградили Маноилица. Нар. пес., СбНУ LХІV, 127.
ПРИТЪРЧА̀ВАМ СЕ несв.; притърча̀ се св., непрех. Разг. Притичвам се. Подхлъзнах се, паднах, а продуктите от мрежата се разпиляха. Притърчаха се хора да ме вдигат и да събират разпиляното.