ПРИТЯ̀ГАМ, -аш, несв.; притѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. притѐгнат, св., прех. 1. Прикрепвам нещо на определено място или към друго нещо с винт, ремък като го завинтвам, завързвам силно, за да не се движи; затягам, стягам. На една педя под седалото беше обръчът, който притяга четирите крака на стола. П. Славински, МСК, 24. Стърча [Софроний] така часове... Мълчаливо работеха и типографите. Най се обаждаше майсторът .. Той подвикваше на чирака да налее мастилце върху кечето, да не криви листа и да притяга по-здраво калъпа с буквите. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 358.
2. Завинтвам, завръзвам, стягам отново нещо, което се е разхлабило, отпуснало. Дочула шума на мотора, баба Мария вече идеше насреща му по калдъръмената пътечка, като притягаше черната шамия на главата си. Ем. Манов, ДСР, 201. Той стисна зъби, ядосано притегна широкия кожен колан на брича си — от снощи не бе хапвал нищо и усещаше болезнена празнота в стомаха. Ем. Манов, ДСР, 38. Гледаше да сколаса рано помитането на стаите .., за да се върне вкъщи, да притегне я ралото, .., я пък отнякъде да докара малко дръвца за зимата. Кр. Григоров, Р, 79. Доверяваме се на техника, че няма да повреди колата ни, и му възлагаме да я притегне. Б. Болгар, ПД, 186. — Дружина верна сговорна, / претегайте си конете, на конете коланите, / на палаше синджирите. Нар. пес., СбВСтТ, 549.
3. Силно притискам, стягам нещо. Но думи сега не помагат, / напразно ний скърбиме, / вериги ни нозе притягат, / ръцете — белезини. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 103. Нека кажем по-преди по какви причини не може или не бива една майка да кърми сама своето детенце. 1. Когато зърната на мамата (цицката) са загорели .. Това се случва у тия майки, които в младини или още и като станат жени си притягат гърдите с корсета. Лил., 1884, кн. 7, 22.
4. Прен. Притеснявам душевно или материално някого. Като бетонен блок над нас / тежи барутната тревога. / Душите ни ръмжат: — Война! / В душите кръв, и смут, и огън. / .. / И в тези дни, кажи ми ти, / когато ни притягат с обръч, .. / в сърцето грях ли е, кажи, / че пазя още кът за обич? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 102. Цените ни притягат така, че можем да купуваме само най-необходимото.
5. Диал. Подготвям, стягам, нагласявам някого или нещо, за да излезне, тръгне нанякъде. Койна си хабер повръща: / „Кога сам Койо да доде, / тогиз ще азе да тръгна“. / Кат зачу Койо тез думи, / до два си коня притегна / и си за Койна отива. Нар. пес., СбНУ LХVІ, 145. притягам се, притегна се страд. Преди да бъде завършено колелото [на лесковата хурка], се притяга и свързва здраво с осморката посредством тел или метална пластинка. СбНУ LV, 68. От тези наглед дребни неща зависи сигурната работа на машината, дали тя ще работи безотказно или ще изисква постоянно да се притяга, регулира и поправя. НТМ, 1961, кн. 4, 14.
ПРИТЯ̀ГАМ СЕ несв.; притѐгна се св., непрех. Диал. Подготвям се, стягам се, нагласявам се, за да излезна, да тръгна за някъде. Сички се събуват да легат, / Дендена се стега, притега, / далеч да си бега. Нар. пес., СбНУ LХІХ, 114.
◊ Притягам колана. Разг. Живея икономично и правя усилия да намалявам още повече разходите си. — Това ти е за цял ден, момченце. Хлябът е кът, пък и вредно е да ядеме много, че ако затлъстеем, как ще вървим по тия чукари. И ти отсега притягай колана, свиквай, дорде е рано. М. Марчевски, МП, 107.