ПРИТЯЗА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Искане, претенция. Понеже нямам ни намерението, ни притязанието да пиша граматика и понеже сичкото ми желание е да покажа един способ само за изучение на словосъчинението, аз оставям сичко, що са касае до язика, както си е. Ив. Богоров, СИНЕ, ІV. Роби в Европа вече не съществуват; най-малкий от нас може да има притязание за съществуване, достойно за человека и може да достигне това с прилежание и труд. Лет., 1874, 153. Тия системи имат вси притязание, че са праведни. Ч, 1870, бр. 6, 162. Тия техни [на първосвещениците] беззаконни притязания посрещнали приличното съпротивление от страната на източните патриарси, .., и допрели най-после дотам, та да ся разкъса духовната свръзка между двете черкови. Д. Душанов, ИПХЧ, 106. Женева имаше завладетелни притязания върху Лигирийското море. Ч, 1970, бр. 5, 139. Тия желания и притязания, изповедоваме ги, искаме ги и повторяваме ги. ЦВ, 1857, бр. 331, 131.
— Друга форма: п р и т е з а̀ н и е.