ПРИУ̀КА ж. Остар. и диал. 1. Само ед. Приучване, привикване. За бъдещето на детето твърде много нещо чини приуката на труд. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 2, 190. Ако и да ся искат и други свойства, па и наука и добно възпитание, за да бъде чловек честен и праведен, но все пак много нечто помага в това и приуката на труд и работа. Лет., 1874, 244. Ако ся научи детето да го носят и люшкат на ръце, то отпосле вече само с това го можеш укроти .. Такава приука еще от пръв път на часа требува да ся превари. Й. Груев, КН 7 (превод), 1873, кн. 7, 91-92. Ако има приука, има и отука. Н. Геров, РБЯ ІV, 290.
2. Навик. Употребявание цигари и тютюн е една лоша приука, която може да стане извор на лъжи и измами у децата. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 4, 364. Той [учителят] трябва често да се учи за тяхното [на учениците] поведение и повън от училището, .., защото детето вноси в училището лоши наклонности и приуки, които си е набрало отвън. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 4, 366.