ПРИУ̀МИЦА ж. 1. Неочаквана, внезапно възникнала и странна, особена мисъл, идея за нещо; хрумване. Стига старият да не си беше наумил да сложи софрата навън, под открито небе (такава приумица от него можеше да се очаква!), и по този начин да развали всичко. А. Гуляшки, ДМС, 83. Никой дотогава не бил виждал подобно куче .. Приумицата, че е куче от извънземен произход, се затвърдяваше от обстоятелството, че при появата си кучето е извадило на повърхността на преспите къртиците. Й. Радичков, СР, 202. Колкото карикатурата е необяснима по същина като приумица, .., толкова тя е ясна, убедителна и недвусмислена по своето съдържание и въздействие. Ал. Гетман и др., СБ, 92. Тъкмо посред залисите с една нова приумица — постройката на ветрената мелница — капризите, закачките на едно младо момиче пробуждат у него инстинкта на мъжа. Б. Ангелов, ЛС, 271. Мекият климат на Буенос Айрес позволява да виреят на неговата почва всички архитектурни стилове и приумици. Б. Шивачев, ПЮА, 78-79. Какво предание само! Винаги съм го носил като истина в душата си. Нали ние, без да щем, живеем с какви ли не приумици? Сл. Македонски, ЕЗС, 19.
2. Каприз1 (в 1 знач.). За един владетел борбата — дори когато изглежда яростна, на живот и смърт — никога не е точно борба. Тя е игра. Една страст, една прищявка в повече към всички владетелски приумици. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 487. Тя е избягала от мъжа си, не за да дойде при него, а ей така, заради нейни си приумици. В. Жеков, ТП, 108.
3. Измислица, измама, неистина. А не беше приумица това, което му внушавал: от еднообразните движения при плуване наистина ви се схваща ръка или крак. А. Страшимиров, УШ, 9.
4. Нещо необикновено, странно. А Бен вече приема от надзирателя нова пратка. Този път са му донесли изящна стълбичка от библиотеката на лорд Сесил. Тя е чудата приумица: при сгъване се превръща в табуретка, тапицирана с ярък дамаск. Б. Йосифова, БЧМ, 198.
5. В съчет. с предх. гл. и предл. н а, п о. Означава извършване на действието необмислено и невнимателно, небрежно под влияние на първата мисъл, реакция за него; както дойде. Венка трепна, смути се. Да беше други, не би се смутила, но той, Кънчо... И смутолеви тя на приумица: .. — Ти сега уж не свириш, а водата пак... Ц. Церковски, Съч. І, 65. Като черпени от не дотам свежата памет на един 82-годишен старец (всичко ми е разказано на приумица), бележките ми не могат, разбира се, да бъдат лишени от грешки. Ив. Шишманов, Избр. съч. І, 301-302. Има два отговора на тоя въпрос. .. Вторият: от хлапешкото скудоумие на хора, които имат хабер от писателство, колкото свраката от геометрия, които пишат всичко на приумица, как да е било, що било. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 328. — Тия неща не стават по приумица, случайно и не са плод на някакво временно настроение. А. Гуляшки, ЗВ, 98. Не може Вазов или някой друг да се рисува „чист неподправен българин“, както и неговото творчество и живот да се обясняват по приумици. В. Йосифов, Избр. тв І, 21. Едър, брадясал, .., той лежеше прикован към земята като грозен и страшен великан, като исполински дивак, облечен по приумица в дрехи. Д. Ангелов, ЖС, 531.