ПРИФЍКС, мн. няма, м. Остар. Книж. Определена цена за нещо; твърда, фиксирана цена. Повечето от тия хора се хранеха в „Шартие“ (фирма с десетки клонове в Париж — най-евтини ресторанти, с прификс за менюто 1.25 франка, а при купуване на десет купона — 1.10 фр.). К. Константинов, ППГ, 218.

— От фр. prix-fixe.


Източник: Речник на българския език (онлайн)