ПРИФУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; прифуча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Разг. 1. Започвам изведнъж да фуча или фуча от време на време. Тежка зима е. Вече три дена освен че вали сняг непрекъснато, току прифучава и виелица, та натрупва и засипва.
2. Прен. Много бързо с фучене пристигам някъде. Много е отзивчив. Ха му звъннеш, ха прифучава с фиатчето.