ПРЍХАМ, -аш, несв.; прѝхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. За кон — пръхтя, изпръхтявам. Конят щом видя, че стопанът му ся пробуди и стана, прихна два-три пътя, а напред мълчеше. Ц. Гинчев, ДТ, 17. Конче като бяга / през влашката земя, / със носа си приха, / тъмна мъгла дига / от черната земя / до синьото небе. Нар. пес., СбВСт, 122.
2. За човек или животно — внезапно изпускам силно въздух от носа или устата си, като издавам звуци, подобни на пръхтене на кон. Някои от младите [еснафи] се подтикнаха с лакти и се изкискаха в отворени шепи тъй, както прихат коне. Ст. Чилингиров, ХНН, 157. Налях им [на котака и Дебеланко] в устата по малко гаргара и в носа им капнах от лютите капки. Те прихнаха лудо, скочиха веднага, блъснаха се в стола, лампата свалиха. Ран Босилек, Р, 130-131.
3. За човек — кихам; брихам, чихам. Когато прихаш или кашляш, пази се да не напръскаш другите и си закривай устата, кога се прозяваш. Д. Немиров, Б, 43.