ПРИХВА̀ТКА ж. Рядко. Приспособление за прикачване на оръжие, инструмент и под. Херцогът бърчеше чело: войник в лека плетена ризница с нагръдна плоча. Върху нея едва забележимо инкрустиран лъв. Наколенки от мед с прихватка за пика. Д. Добревски, БИ, 264.