ПРИХВА̀ТЛИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Прилепчив (в 1 знач.); прихватлив, заразителен. Говеждите болести, най-много произлизат пролет и есен, които ако и по право не могат да ся нарекат прихватличави болести, но от небрежение най-подир може .. да станат прихватличави. П. Р. Славейков, СК, 97.

— Друга (диал.) форма: п р и ф а̀ т л и ч а в.


Източник: Речник на българския език (онлайн)