ПРИХВА̀ЩАМ1, -аш, несв.; прихва̀на, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Хващам някого или нещо внимателно, леко, за да го държа, придържам или да го преместя; подхващам. Когато Цеца позвъни към десет часа, Николина едвам се домъкна до вратата, да ѝ отвори. Цеца я прихвана и с мъка я отведе назад, до леглото. Г. Райчев, ЗК, 88. Най-нетърпеливите и най-възторжените скочиха, спуснаха се към него [Пинтата], прихванаха го и го въведоха в механата. Г. Караславов, ОХ ІІ, 512. Взех ѝ куфара, .., прихванах и нея през кръста и я свалих на перона. Чудомир, Избр. пр, 188. Дядо Андрей огледа още веднъж дали стои на мястото си капакът на мазето, прихвана по-добре ранения и го помъкна не към прозореца, а към изходната врата. К. Калчев, ЖП, 412-413. Завъртя се на място [момичето], подви нозе и се просна на пода. .. Но кавалерът се наведе, прихвана момичето, подигна го, привлече го към себе си и двамата пак започнаха да танцуват. Ал. Бабек, МЕ, 141. — Хайде, деца, сега. Кой от вас може да отмести тоя камък? .. — Кольо, хайде ти. Ти си по-як, бачовото. Посоченият ученик прихвана камъка и се напъна да го обърне, но не можа. Ил. Волен, РК, 46. Те [носачите] бавно напредваха. Неудобно им бе, нямаше къде да прихванат пианото, изплъзваше се. Бл. Димитрова, ПКС, 291. // Хващам нещо внимателно, за да го държа право, изправено. Двамата жандармеристи продължаваха да стоят на пост, разкрачени и прихванали цевите на пушките с две ръце. Д. Ангелов, ЖС, 681. Прихващам с пръсти главичката на болта, нагласям го в гнездото му. Бл. Димитрова, ПКС, 71. А, извит, самичък даде знак — / в миг из юнаците изстъпи млад юнак, / прихвана знамето и го на вис издигна / и до Войводата застана — залп изригна, / друг, трети. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 160. // Докосвам, пипам нещо леко; попипвам. Прихващат с ръка белите си бради войводите, замислят се и гледат как бистрата кладенчова вода бяга и лъщи, като че носи някаква тайна. Й. Йовков, СЛ, 146-147. Минка Хаджиева я бе чакала: не трепна и не се отмести. Лени се дръпна, прихвана неволно косите си и понеже нямаше друг изход, тръгна насреща. О. Василев, Т, 194.
2. Хващам нещо внимателно като го повдигам, за да не опира в земята, или го придържам леко в някоя негова част, определено място. Когато усети, че краката ѝ се вцепеняват, тя се уплаши да не я видят, прихвана фустата си и през глава хукна към къщи. Н. Нинов, ЕШО, 33. — Кръв, кръв! — извика новата царица с уплашен глас, .., прихвана с два пръста багреницата си и я разтърси, сякаш искаше да премахне нежелания белег. Ст. Загорчинов, ДП, 259-260. Смутена от късното посещение, прихванала с пръсти разтвореното си деколте, Виолета засрамена мълчеше. Д. Кисьов, Щ, 182. — Е, от това по-хубаво — здраве! — провикна се Дългия Иван и застрашително прихвана калпака си за дъното. А. Гуляшки, ЗР, 305. Като издигна и двете си ръце .. прихвана и заприбира косата си. Й. Йовков, ВАХ, 41. Прихване с лявата ръка ръба на нощвите .., па с дясната бърка, бърка и току плесне тестото. Кр. Григоров, Р, 140.
3. Хващам, поемам някого или нещо, което се движи, за да го предпазя от падане или удар. Сега гледай: ще се спреш на най-горното стъпало и ще скочиш надолу, силно на петите си, през едно... Ей така. Аз ще те прихвана тук. Г. Райчев, ЗК, 88. Девойката се подхлъзна. Венцеслав я прихвана и двамата тръгнаха по алеята с кестените. О. Бояджиев, П, 89. В бързането тя се спъна на прага и падна в ръцете на сина си. Пинтата я прихвана със свито сърце. Г. Караславов, ОХ ІІ, 38. Пенко се беше вцепенил и политна да падне. Бабичката го прихвана, положи го да седне до черницата и започна да разтрива схванатите му стави. П. Здравков, НД, 71. Евгени забеляза треперенето на светлината, обърна се рязко към нея и видя пребледнялото ѝ [на Росинка] лице. Грабна лампата от ръцете ѝ и успя да я прихване овреме. Д. Ангелов, ЖС, 183. Масата се затресе, тя прихвана чашите, другите прихващаха кой чинии, кой бутилки и усетиха, че има земетресение.
4. Хващам внимателно някого или част от тялото му (врат, кръст, ръка) и го обгръщам обикн. като израз на добро чувство, отношение. Калугерката я [болярката] прихвана през кръста и я прегърна като болно дете. Ст. Загорчинов, ДП, 171. Цяло село наизлезе да изпрати скъпите гости. Тогава приказливият „казак“ прихвана през рамо младия срамежлив момък и се провикна: — Вълковци, .. не познахте ли ме? Ив. Гайдаров, ДЧ, 19. Помощникът посрещна Игната на вратата и го отведе настрани. — Игнатчо, — прихвана го той през врата, — слушай, чичовото: приказвах с кмета и нашите съветници. Г. Караславов, СИ, 281. Той сякаш беше очаквал този случай от доста време, та щом се намериха на тротоара, прихвана Бенко под ръка и бащински му заговори: — Слушай, момче! Не повтаряй всеки ден едно и също нещо. Ал. Бабек, МЕ, 119. Някой леко го прихвана за ръката. М. Грубешлиева, ПИУ, 297. // Хващам внимателно или пипам, докосвам част от тялото си, която ме боли или като израз на някакво (обикн. тягостно) настроение. Той прихвана уморената си глава, която страшно му тежеше. Ст. Марков, ДБ, 329. — Какво ти стана, майсторе? — Ръката — каза той и прихвана десницата си с лявата. Вл. Свинтила, СЗЗ, 285. Прихвана коленете си с ръце и остана тъй на скалата, неподвижна, с наведена глава. Й. Йовков, СЛ, 69. — А ние с Иван не можахме да мигнем повече — оплака се Доша, като прихвана лактите на белите си ръце. Д. Ангелов, ЖС, 9. Майката прихвана гърдите си с ръка и въздъхна. После оправи воала си. Вл. Полянов, ПП, 48. Отец Ефрем дълго мълча, без да отмести поглед от скута си. Веднъж само прихвана лоб, като да изтрие неизбила пот или да проправи пъртина на истината в душата си. М. Смилова, ДСВ, 87. Като се обърна, видя, че жената беше прихванала с две ръце кръста си и се люлееше от смях. М. Грубешлиева, ПИУ, 296.
5. Хващам здраво, като обгръщам нещо или някого или част от него така, че да спре да се движи, да мърда; обхващам. Сякаш звяр изрева и Драгота се хвърли върху Косана, впи ръце в шията му. Но корав беше хайдутинът, изви се и прихвана Драгота. Й. Йовков, СЛ, 54. Двамата едри телохранители вече прихващаха Донка за ръцете ѝ. П. Йорданова, СЕ, 85-86. Бащата остана за миг неподвижен, със страшно разтворени очи и сгърчени ръце. В една от тях той мачкаше писмото. После прихвана майката за косите отзад и я повлече в стаята. Вл. Полянов, ПП, 57. Той прихвана ловко жертвата си за раменете, сложи си коляното на кръста и в безумен порив, с невероятна сила я преви и сложи на земята. Г. Караславов, Избр. съч. І, 226. Вдигна [началникът] кучето, прихвана го като яре през средата, изнесе го на чардака и го хвърли долу на двора. Н. Попфилипов, РЛ, 154. Ръцете му изкусно прихващаха стъблата, а сърпът така майсторски се провираше и режеше, че се чуваше само едно хрруп, хрруп, сякаш пасе изгладнял кираджийски бивол в некосена ливада. Кр. Кръстев, К, 81-82.
6. Прен. Разг. За усещане, чувство, психическо състояние, мисъл и под. — проявявам се много силно и заемам изцяло съзнанието на човек; обхващам, обземам, обсебвам, завладявам. Общото патриотическо опиянение беше прихванало и тия груби, изхвърлени от обществото същества. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 220. Капитан Мирковски усети изведнъж как ядът го задави. .. — Куче си ти, Черкезов, куче си! .. — каза той ниско и съскащо. — Като че ли твоите серсеми не откриха първи огън, без да чакат ни пароли, ни дявол! Не знам от тебе ли ги прихвана тоя кучешки страх. П. Вежинов, ВП, 82-83. И пак го прихвана да се смее, да се прегъва одве. Б. Обретенов, С, 207. Героя се вмъкна в стаята му бос, разгърден — очите му бяха мътни. Напоследък неговият глас ечеше в нощната тишина, прихванала го беше предишната буйност. Ст. Мокрев, ЗИ, 212.— Ти мене прости, Събо, — извика Момчил — аз съм повинен за всичко. Да не ме беше прихващала мисъл за мъст, щеше да си здрав сега. Не, не, няма да умреш. Ст. Загорчинов, ДП, 146-147. Но изведнъж тя се хвана за главата: — Ти си убиецът на Луков! О, божичко, той е убиецът на Луков. Къщата ми запали... „Ох, боже — прихвана ме нейното божикане, — какво да я правя?“ В. Андреев, ПР, 17.
7. Прех. и непрех. Прен. Разг. За огън, природно явление, сила, стихия — разпростирам действието си върху някого или нещо; обхващам. Огънят прихвана и сградите. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 75. — Хайде ставайте, време е! / Слънце бяга, хлад прихвана. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 247.
8. Прен. Разг. Разболявам се от нещо; заразявам се. Дошел бе депутатът стар, / с очите си да види страшния пожар, / да утеши народа — и прихвана / той болест някаква и тук остана. К. Христов, ЧБ, 340.
9. Прен. Разг. За болест, зараза — разпространявам се, пренасям се от един обект на друг; обхващам. Още не бяха изгорели три от десетте къщи, когато видинлии престанаха да пазят болните си — за някои домове това дойде твърде късно, чумата бе прихванала цялата челяд. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 98. ● Обр. Изглежда, че спортоманията е универсална епидемия. .. Но докато в София най-вече ги прихваща в краката (искам да кажа, че страдат от футбол), тук, в Буенос Айрес, заразата напада всички органи на човешкото тяло. Б. Шивачев, ПЮМ, 94.
10. Непрех. Прен. Разг. Забременявам. Тя прихваща лесно, а и не се пази и вече е народила пет хлапета.
11. Прен. Разг. Напълвам се, завъждам някакви паразити. Травинякът живее само в стоката .. Той намери у Анани много травиняк и .., реши, че овчарят е общувал със стоката — иначе как ще прихване травиняци! Й. Радичков, СР, 64. Бараката ти е пълна с котки и прихванах бълхи.
12. Прен. Разг. Вземам, задържам част от дадена сума при изплащане; удържам. Той даваше от кесията си пари, за да се уреди всичко по делото, пък после си ги прихващаше. Ст. Даскалов, СД, 226. — Парите за счупените съдове ще прихванат от заплатата ти. Ал. Бабек, МЕ, 135. — Како Минке, премери ми една балка тиква, като ти плащам млякото, ще си прихванеш парите. Н. Каралиева, ЯЧ, 46. — На парите, които ми даде, когато изпратих жената в болницата, ти по десет на сто лихва прихвана. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 192.
13. Диал. Вземам нещо в ръцете си, поемам обикн. от друг, за да му помогна. Ако си се наканил максус за у дедо Дичови .. Третата снаха ще те преведе през сливака, четвъртата ще те причака на прага при къщата, петата ще ти прихване от тебе: я агърлък, я дреха. М. Георгиев, Избр. разк., 42. Когато се поклони, Йоан Александър сне скиптъра си по-ниско от сребърното разпятие на патриарха и прихвана една въздълга червена торбичка. Ст. Загорчинов, ДП, 254. Той [Райко] се наведе към полусвитата грамота, прихвана между пръстите си сребърния печат и дори опита тежината му. Ст. Загорчинов, ДП, 332. Свет Иван се зарадова / .. / Та запретна бяли ръки, / и засука тенки скутя, / та прихвана млада Бога, / прихвана го, прекръсти го. Нар. пес., СбАИ, 71. Майкя му го [детето] пременува / у свилено, у алено. / Па го прати да калеше, / да калеше сите светци. / .. / На нозе го дочекали, / на раце го прихванали, / турили го у трапеза. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 435. Размитай, Вело моме, помитай, / че ще да дойдат, да дойдат, / чипровските пандури / .. / Секиго, моме, посрешни, / .. / секиму пушка прифани. Нар. пес., СбВСтТ, 547. ● В съчет. със същ. к о н. Вземам, поемам юздите на кон, за да го оставя в яхър или под. Ке дойдат, Вело море, ке дойдат, Вело ле, / Вилаетските, Вело, сеймени, / .. / на сите коне, Вело прихвани. Нар. пес., СбНУ VІІІ, 75. Дето щеш сега да идеш, / .. / Тамо има до три моми: / първа ще ти кон прихване, / втора ще та от кон свали, / трете ще та китка дари. Нар. пес., СбАИ, 25. — Девет години, Тинке ле, джанъм, / на вашто ханче кондисвам — / се ти ма, Тинке посрящаш / и ми кончето прихващаш! Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 222.
14. Диал. Свързвам, съединявам. Стана сватбата като сватба на вдовци. Понякога така се жица размотай / на стъкнатия стан: стопанката чевръсто / се приведе да я прихване. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 12. Тръканий кърпел са електрисва кога са тръка, и прихваща сякогаш противното електричество на това, което са явява по повръхнината от натръканий кърпел. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 20.
15. Диал. Възприемам, схващам, разбирам, съобразявам. — Щяхме да пратим Атанаска, че е девойка, по-млада, умът ѝ по-сече и по-лесно ще прихваща, но тя е заета с младежкото звено, пък и май сватба скоро ще правим, та трябва да се поприготви момичето. Кр. Григоров, И, 134. „Ако не ми омиеш паниците, по-тлъста ще ми бъде чорбата“ — казал някой свекър на снаха си, като не рачала да му служи, и давал .. да разбере, че ако иска .. да му напакости, той може за добро да го прихване и да се не смущава. П. Р. Славейков, БП І, 19. — Ух, каква си черна врана / и каква си будала? / Ти за истина прихвана / явно лъжната хвала. П. Р. Славейков, Избр. пр І, 284.
16. Диал. Завземам, завардвам. В планинските местности водата нормално е в полите, а не по билото. Кладенците най-често прихващат, събират пътищата и там противникът устройва засади. П. Илиев, ЛВ, 132. прихващам се, прихвана се страд. Ние фанахме да се озъртаме най-после до крайна степен смутени и заблудени в тая страшна ограда, която бедствуваше да се прихване от пожара. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 142. Но глупчото отсече пак хитро лице. Види се, то още не е чуло нищо за Абдул Хамида, та не може да се прихване от македонските страхове. А. Страшимиров, Съч. V, 240. Необходимите поправки в наети помещения, които са в тежест на наемодателя, могат да бъдат извършени от наемателя .. Изразходваните за тази цел суми се прихващат срещу дължимия наем. ОФ, 1950, бр. 1838, 4.
ПРИХВА̀ЩА МЕ несв.; прихва̀не ме св., непрех. 1. Обхваща ме, обзема ме силно желание да направя нещо неочаквано, особено и се поддавам на настроението си. — Вие, младите, човек не може да ви разбере. Все ви прихващат едни... Поднасяш ли ме... Ив. Остриков, СБ, 36. Той е малко особен — виж, че поискал да дойдем тука... Напоследък пашата нещо го прихвана — ту иде, ту мен кани. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 501. На разклона за кариерите катърите спряха, не искат да вървят към Беговица. .. „Тия моите катъри ги прихваща нещо, казвам на каменоделеца и почвам да размахвам камшика.“ Й. Радичков, ББ, 92. „Тоя козел си го научил да върви като куче с тебе!“ „Ами! — .. — Сега нещо го е прихванало. Той повече край козите се върти!“ Й. Радичков, СР, 40.
2. Разгневявам се много силно, неочаквано изпадам в силно раздразнение, яд. Само мисълта, че след миг ще види сълзи по нехубавото лице на Фатма, че ще чуе дрезгавия ѝ глас да изрече какви не думи (зер, и най-търпеливата жена веднъж поне ще я прихванат), го накара да спре и говори. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 217. „Прихванаха го!“ — каза си ужасен послушникът, защото от опит знаеше, че .., когато над Софрония надвиснеше опасност, той .. не се огъваше. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 189. ● Обр. Ей туй е то водата — одумваше дядо Калчо Кроткото. — Божа стихия. Когато е мирна — цяла благодетелница, .. Ама прихване ли я — по-добре не излизай насреща ѝ. В. Ченков, ПС, 24.
3. След к а к ъ в в съчет. със същ., обект в предх. въпрос или изказано мнение. За израз на отрицание или несъгласие със зададения въпрос или изказано мнение. — За риба ли ще ходим? — .. — Каква риба те е прихванала в туй усилно време, когато нивите плачат за всяка работна десница. Г. Русафов, ИТБД, 223. — Искаш ли да се поразходим например до Кральовия дол? — Бе какви разходки са те прихванали в туй време — стъписа се Киро. А. Гуляшки, ЗР, 243. Майката се ядоса: — Какво са те прихванали сега пък партизани! — Тя беше работлива пъргава стопанка и грижлива майка, но се плашеше от властниците и все теглеше мъжа си да не се вре в политиката. Ем. Коралов, ДП, 23.
ПРИХВА̀ЩАМ СЕ несв.; прихва̀на се св., непрех. Хващам се леко за кратко или от време на време за някого или нещо, за да се придвижа или подпра. Покачих се на цокъла на стената, прихванах се за черчеветата на прозореца и викнах, колкото ми глас държи. Сл. Трънски, Н, 162. Неуспял да намести крак още на първото стъпало, срещу му писна баба Димка. — Димо, Димо... Не чуваш ли, Димо! — зареди тя и се изхули до дирека на стрехата, където се беше прихванала. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 158. Той се олюляваше и за да не падне, прихващаше се от време на време за кръста на Чернев. К. Калчев, ЖП, 465. Прихващай се от дърво на дърво, от камък на камък, препъвай се и пази да не счупиш съчка, да не събориш камък. П. Росен, ВПШ, 105. Лястовиците се стрелкаха край тях, прихващаха се с нежните си крачета за стената. К. Колев, ТЕ, 29.
◊ Какво (що) ме прихваща / прихвана. Разг. 1. Употребява се като израз на изненада, недоумение от нечие неочаквано поведение. — Мачка, попей да дойде сърце на място! — .. — Холан и ти, Гроздане! — дръпна се Мачков. — Какво са те прихванали, какъв певец съм аз! Г. Караславов, ОХ ІІ, 108. Прегърнах я и я нацелувах. Тя ми отвърна с кратка, делова целувка и отново ме измери — сега вече доста подозрително: — Какво те е прихванало? Ем. Манов, МПЛ, 87. — Кому махаше преди малко, Лина? — .. — Никому не съм махала. Какво те прихващат. М. Грубешлиева, ПП, 205. Сетне влезе долу в кухнята и се преви от смях. — Какво те прихванаха? — загледа го жена му. — Чичо Стоян Гърмелата дойде да ми каже, че той няма намерение да оправя работите на широканците. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 110-111. 2. Употребява са като израз на изненада от неочакван изблик у някого на гняв, раздразнение, яд. — Млъкни бе! — .. — Млъкни и се махай от масата, че... — Чакай бе, акран. Какво те прихвана? Г. Крумов, Т, 92. — Млъкни, за бога! — развика се архимандритът .. Червендалестото му лице беше побледняло. — Що ти стана тая вечер? Що те е прихванало? Ст. Дичев, ЗС І, 94. П е т р а н о в а: — .. Ти остани тук. Аз отивам при него. Г о р и л к о в: — Защо, да не подозира нещо? П е т р а н о в а: — От тякое време ми ръмжи нещо, кой знае какво го е прихванало. Ст. Л. Костов, Г, 68. Бай Никола го знаеше за добряк и сиромах. Никога мегдан не са делили с него .. Какво ли го е прихванало сега .. Защо ли така се заканва... Кр. Григоров, Н, 136. Какъв дявол ме прихваща / прихвана. Разг. Употребява се като израз на изненада, недоумение от нечие неочаквано поведение. Д-р Лунц продължаваше да го разглежда малко поуспокоен от вида му. Накрая каза примирен: — Какъв дявол те прихвана, само това не мога да разбера. К, 1967, кн. 7, 5. Все пак изпихме по един коняк и Коноли побърза да извика келнера. Не знам какви дяволи го бяха прихванали днес, но на всичко отгоре плати цялата сметка. П. Вежинов, СП, 130. Какъв дявол ме прихващаше като дете не знам, но щом видех локва трябваше да наджапам в нея. Прихващат ме / прихванат ме дяволите (братята, лудите). Разг. Разгневявам се, ядосвам се силно, разсърдвам се, вбесявам се. Бетховен ги [приятелите си ] повел из полето, като се забавлявал с това да ги смаже от умора; били го прихванали дяволите, вървял неуморно напред. В. Йонова и др., Б (превод), 91. — Не, ти ми обясни първом на мене къде ми е булката .. — Отиде си — рече му още по-троснато баща му Митри, — прихванаха я лудите и си отиде. Ал. Томов, П, 45-46.
— Други (остар. и диал.) форми: п р и ф а̀ щ а м, п р и ф а̀ н а.
ПРИХВА̀ЩАМ2, -аш, несв.; прихва̀на, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Прех. Засаждам или разсаждам растение, като вземам от друго корен или друга част и се грижа да се захване и развива, расте. — Аз много искам да имаме такива рози и в Лясковец. — Напролет ще ти прихвана. Н. Каралиева, ЯЧ, 34.
2. Непрех. За нещо засадено или присадено — развивам се успешно след посаждане, разсаждане или присаждане; прихващам се. Направи се присаждане на кожа по Реверден, която с изключение на отделни участъци прихвана. Ц. Михов и др., КП, 65. прихващам се, прихвана се страд.
ПРИХВА̀ЩАМ СЕ несв.; прихва̀на се св., непрех. 1. За растение — пускам корен, започвам да раста и да се развивам след посаждане или разсаждане; захващам се, прихващам2. Ашладисва и благославя: — Що съм боднал, все да се прихване. От всяка пръчка да береш по конски товар плод. Кр. Григоров, ТГ, 5. Вгледа се в дупката, която копаеше Сашо, присви присмехулно очи и подхвърли: — В твоите дупки ще се прихванат борчета, когато Панега потече към Балкана. Сп. Кралевски, ВО, 8-9. Набучиха всичкия разсад. .. — Вече може да си ходим! — реши учителят. — Пък след някой ден ще проверим как са се прихванали. П. Бобев, ГЕ, 90. Всичките петстотин и шейсет овощни дървета в Лъката са засадени от ръката му до едно. Той помни кое кога е засадено, как се е прихванало и расло, кога ражда и кога почива. Н. Хайтов, ШГ, 251. Па си посади ябука / у суо доле без вода. / .. / Кога си Стоян отиде, / ябука се прифанала, / ябука си пораснала. Нар. пес., СбАИ, 158-159. „Братенце, братче Стояне, / .. / да сбера менни кавали / .. / в градинка ще ги посада, / секи ден ще ги поливам; / га са кавали прихванат / зелена шумка да пуснат, / тогива ще та прежаля!“ Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 67-68.
2. Прен. Разг. Приспособявам се към някаква нова среда, обстановка, условия; привиквам. Докато съм жив, друг поп в нашето село няма да се прихване. Трима опитаха, избягаха. В. Караманчев, ЧЗ, 127.
— Други (остар. и диал.) форми: п р и ф а̀ щ а м, п р и ф а̀ н а.