ПРИХВА̀ЩАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прихващам1 и от прихващам се. Не става дума почти за никакво гражданско и търговско право. .. Никакво наследство: по закона и по завещание, никакви делби, привнасяния и прихващания. Ив. Хаджийски, БДНН І, 62. Години наред българските държавни работилници бяха майсторили катедрални решетки, .., а не бяха ковали остриета за копия, нито щитове, .., нито куки за прихващане. А. Гуляшки, ЗВ, 116.
ПРИХВА̀ЩАНЕ2 ср. Отгл. същ. от прихващам2 и от прихващам се. Поради голямата суша процентът на прихващането [на лозите] действително бил малък. БД, 1909, бр. 31, 2. Прихващането на присадените тумори е възможно само ако животното, върху което се присажда туморът, е от същия вид, от който е животното с тумора. Р. Райчев, НКД, 102-103.