ПРИХЛЀНЧВАМ, -аш, несв.; прихлѐнча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Примолвам се с хленч, с плач за нещо; приплаквам. — Дядо! — прихленчи Монката и се сви в коленете на стареца. Елин Пелин, Съч. ІІ, 39.
