ПРЍХОДЕЦ, мн. няма, м. Разг. Умал. от приход1. От своя малък приходец поп Пръван умеяше да отделя и да жрътвува по нещо. Хр. Данов, Лет., 1869, 131. Народът уважавал честития и достойния приходец, и по туй Танаквила са надявала, с време да види обичния си зет цар. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 270-271. Добре, че имам страничен приходец, та свързвам двата края.