ПРИХОДОЍЗТОЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Дейност, от която се получава приход1. Хотелиерът изтегли с треперещи пръсти няколко банкноти и ги подаде на „помощника“. Той разбра колко струва тук едно местенце за посядане, а аз се досетих за приходоизточниците на моите благосклонни покровители. Г. Караславов, Избр. съч. VІІ, 185-186.