ПРИХОТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Капризен, непостоянен. Колкото и да е прихотлива .. измислицата на фантазията, но ако на създадения от нея образ бъдат приписани действия, които са свойствени на живи същества или съгласни с народните поверия, тогаз той не разваля поетическата истина. Т. Шишков, ТС, 103. Година преди влюбването си в Сара Александър беше се силно увлякъл в болярката Красимира и тя едничка бе удържала в своята власт прихотливото и непостоянно сърце на царя. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 109.
— От рус. прихотливый.