ПРИХОТЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Своенравие, непостоянство, капризност. Тъй както облаци по мойте върхове, / минуваха един по други векове, / ту мудно, ту в бесът на прихотливост лиха / и сепваха ме те за миг от дрямка тиха. П. П. Славейков, Избр. съч. ІІІ, 47.
— От рус. прихотливость.