ПРИХОТЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Поискам нещо, прииска ми се нещо. Проговори царя Костадина: „Посили ся Краля Арапина, / .. / прихоте ми седем кадълъка, / прихоте ми седемдесет села“. Нар. пес., СбНУ ІІІ, 95.
