ПРИЦЀЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прицелвам и от прицелвам се. За първи път ротата имаше команда „огън!“ без прицелване. Г. Алексиев, РН, 6. Привечер стрелбата започна да затихва. .. Свити в окопите, все още с оръжие в ръка, войниците изведнъж се оживиха. Напрежението от прицелването и мислите, че неприятелят може да се втурне на нож срещу позицията, сега изведнъж отслабна. В. Геновска, СГ, 371. В артилерийската стрелба липсваше непрекъснатият тътнеж на ураганен огън, който подготвя масова атака. Това бяха отделни прицелвания с оръдия, насочени срещу немски гнезда. Д. Димов, Т, 693.