ПРЍЦЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прич. мин. страд. от прицеля и от прицеля се като прил. Само в съчет.: прицелна точка. а) Обект, в който се прицелва някой, към който насочва оръжието си. Гривица била прицелната точка на руско-румънските войски. .. При щурмуването на Гривица станали ръкопашни боеве. ОФ, 1950, бр. 1856, 4. б) Прен. Обект, срещу който са насочени определени действия, оценки, внимание. Художникът минаваше границата на тогавашната търпимост в печата, избирайки за прицелна точка главно българския владетел и неговите министри. М. Кремен, РЯ, 226. Станал [Стоянов] прицелна точка на критика и хули, той е нямал грижа да ги обезсили чрез труда си и поведението си. М. Арнаудов, БКД, 275.