ПРИЧА̀СТИЕ1, мн. -ия, ср. Грам. Нелична глаголна форма с признаци на прилагателно име. По отношение на темпоралната си характеристика причастията се определят като сегашни (например: играещ, четящ) и минали (например: играл, четял, чел).
ПРИЧА̀СТИЕ2, мн. -ия, ср. Църк. 1. Само ед. Едно от седемте тайнства в православната християнска църква, при което вярващите (православни) християни се приобщават към Христос чрез приемане на късче осветен хляб и глътка червено вино, символ на неговото тяло и кръв; причастяване1, причестяване. Зад големите дъбови врати на олтара имаше една малка стаичка, в която държеха таблите с комката и чашата на причастието. Ц. Лачева, СА, 33.
2. Осветен хляб и вино, които приемат християните при това тайнство. В тоя същи миг царските врата се разтвориха и поп Никодим, с причастие в ръце, възгласи: „Со страхом божим!“ и черква пусна. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 150.
3. В съчет. с гл. в з е м а м, д а в а м и под. означава извършване или осъществяване на действие: В з е м а м (п р и е м а м) причастие — причестявам се. На Тодоровден 1899 година Анастас Кръстен завел учениците си в битолската църква „Света Богородица“, за да вземат причастие. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 20. През нощта на 29 май [1453 г.] прокънтя последната християнска литургия в „Света София“. Константин прие причастие, а смъртта беше вече сложила ръка на рамото му. А. Каралийчев, С, 45. Д а в а м п р и ч а с т и е — причестявам. Димитър майка не слуша, / направи голем манастир / между две стари планини, / цело се село превърве / причастие да си юземе. Нар. пес., СбВСтТ, 631.
4. Само ед. Причастяване1; причестяване. Имаше нещо танствено в черквата — всички се бяха смълчали .. Но това мълчание наоколо, .., тия тържествени песнопения — всичко ни караше да се спотайваме и да чакаме още по-нетърпеливо оня миг, когато черквата ще екне от „Христос воскресе“ и ще започне причастието. Ст. Даскалов, БП, 15. Та стана Кангьо, бе, рано. / .., / па си на конка отиде, / на конка, на причастие. Нар. пес., СбВСтТ, 981.
5. Само ед. Прен. Дейстие, постъпка, проява, която пречиства някого. Настоящето не е и не може да бъде причастие за минали грехове. А. Гуляшки, МТС, 221-222. И нима любовта ни не е божи дар / и сълзите — причастие свято. Е. Багряна, ВС, 43. А твойта приказност лазурна / един ли скитник подслони, / не е ли съвестта ти бурна / причастие и в днешни дни! Т. Траянов, Съч. ІІІ, 48.
ПРИЧА̀СТИЕ3, мн. няма, ср. Остар. Книж. Приобщаване, съпричастност. Всичко, което съставлява творчеството на Моне, той го е добил чрез своите внимателни наблюдения на слънчевите феерии, чрез съзерцанието на интимния живот на природата, .., чрез някакво тихо и почти мистическо причастие с земята, водите, небето. Худ., 1909, кн. 3, 14. В царския двор радостта бе еднакво голяма, както и на улиците в Москва: за пръв път може би от възкачването на Александър ІІІ мужиците се намираха в душевно причастие със своя страшен господар. С. Радев, ССБ ІІ, 180.