ПРИЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от причервя като прил. Разг. Зачервен. Райка вървеше с .. разтупкано сърце, с наведени очи и малко причервена. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 39. Причервен и напрегнат, той мачкаше каскета си и не смееше да я погледне. К. Калчев, ЖП, 276. Месото, подредено на чинията, се попарва с причервено горещо масло и ситно нарязан магданоз. Н. Сотиров, СК, 466.


Източник: Речник на българския език (онлайн)