ПРИЧЀСВАМ, -аш, несв.; причѐша, -еш, мин. св. причѐсах, св., прех. Приглаждам, подреждам, оправям коса обикновено с гребен; вчесвам. Ян Бибиян се завърна в родния си град може да се каже вече възмъжал. .. Той се облече в чисти прилични дрехи, почна да причесва гладко косата си и престана да ходи бос и гологлав, както по-рано. Елин Пелин, ЯБЛ, 7. Причесвам с пръсти косата си и тъкмо да мина на отвъдния тротоар, срещу мене ненадейно се задава Якобинеца. Др. Асенов, Св, 58. Всяка негритянка се старае да си причеше косата колкото е възможно повече, за да не се познава, че е къдрава. Ал. Константинов, Съч. І, 58. Извади гребенче и причеса косата си, макар от това да нямаше нужда. Ем. Манов, БГ, 199. причесвам се, причеша се страд. и възвр.