ПРИЧЀСКА ж. 1. Форма на косата, която се постига чрез причесване или подстригване по определен начин. Лицето ѝ [на девойката] грееше от неподправена хубост и леката прическа на тъмните ѝ коси откриваше високо, честно чело. Д. Ангелов, ЖС, 19. Черната ѝ твърда коса лесно се превъплъщаваше в най-различни цветове и прически. Ст. Даскалов, ЕС, 323. Прическата ѝ беше повод за вечни подозрения: както и да сложеше косите си, той виждаше в това умисъл да предизвиква чуждите мъже. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 162. Кралят например, смяташе, че хубостта на мъжете е в начина, по който връзват връзката си, и в дългокосата прическа. П. Вежинов, ДВ, 117.
2. Подреждане на косата по определен начин; фризура. Омръзна ми да ходя с провиснали коси — направи ми някаква прическа.