ПРЍЧЕСТ м. Остар. и диал. Причастие2, комка; пречест. Майсторите се прибрали по домовете си, .., да се пременят в нови дрехи. Зер за причест трябва да си чист, спретнат. Кр. Григоров, Р, 62. На 846 л. стъпи като патриарх в Цариград .. Игнатий. Той отказа причест на царьовий вуйчо — кесаря Варда. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 130.


Източник: Речник на българския език (онлайн)