ПРИЧЕСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; причестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Давам причастие2; причастявам1. Поп Генчо, .., рекъл на големия грешник, че законът му запрещава да причести такъв един капасъзин, какъвто бил дядо Либен. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 40. Причестиха болния, простиха се с него и късно през нощта склопиха очите му. В. Геновска, СГ, 217. Разказваха, че един път, когато той причестявал благословени християни в черкова, .., научава са, че има няколко души, които искат да са кълнат. З. Стоянов, ЗБВ І, 399. причестявам се, причестя се страд.
ПРИЧЕСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; причестя̀ се св., непрех. Вземам причастие2; причастявам се. Таз сутрина отишла да се причестява. Отворила си устата, попът щял вече да ѝ дава комка, а тя рекла: „Стой, дядо попе, грях имам на душата си!“. Й. Йовков, А, 128. Гореспоменатите манастири се посещаваха от мнозина: едни да се поклонят и да се причестят; някои да се изповядат и потърсят лечение. П. Шатев, МПР, 55. В старо време всичките християни целували са един другиго в това време .. — целували са ся за знак на примирението и любовта, преди да пристъпят да ся причестят. З. Петров и др., ЧБ (превод), 107.