ПРИЧЕСТЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от причестявам и от причестявам се; причастяване1. Налагай им дълготраен пост и причестяване, .., за да осъзнаят постепенно, че са съгрешили спрямо Бога и неговите закони и че без изкупление Бог няма да им прости. А. Гуляшки, ЗВ, 28. Научиха се мене да търсят за причестяване болни и опела. М. Кънчев, В, 180.