ПРЍЧЕТ1 м. Остар. и диал. Чест, почест, почет, почтение.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.
ПРЍЧЕТ2 м. Събир. Остар. Църк. Всички свещено— и черковнослужители в християнската църква; клир. Пр. Теодосий видял за по-добре, да ся свика противо им [еретиците] събор, който ся и събрал .. от сичкия черковен причет. Д. Душанов, ИПХЧ, 157.