ПРИЧЀТНИК, мн. -ци, м. Остар. Църк. Черковнослужител от най-нисък чин; клирик. Св. Стефан най-напред бил причетник в Устюжския събор, .., изучил в Ростовския Григориевски богословски монастир догматите на вярата. Д. Душанов, ИПХЧ, 167. Освен епископи, презвитери и дякони намерваме още и други длъжности на това време. Четем за поддякони, причетници, служители .., екзердити .. и вратари. ИХЦ (превод), 62.