ПРИЧЍНЕН,-нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Само в съчет.: причинна връзка. Връзка между причина и следствие. За запознаване на света древният човек има само едно средство — простото наблюдение. Чрез това наблюдение той стига най-много до установяване на известни механични закономерности, механични причинни връзки. Ив. Хаджийски, БДНН І, 138. В статии, писма и мемоари той [д-р Иван Селимски] изтъква здравата причинна връзка между широка просвета, развой на разума, разработка на научното знание и подема на народите в материално и социално отношение. М. Арнаудов, БКД, 48. Човек е могъл да заключи, че през нощта е валял дъжд само затова, защото му е позната причинната връзка между дъжда и влажността на покривите. Псих. Х кл, 124.
ПРИЧИНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от причиня като прил. Който е предизвикан от някакво, обикн. отрицателно, действие, намеса. Тоя пожар, причинен навярно от злосторник, се показа като едно лошо предзнаменование на Младена. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 128. Попов помълча, а после поде, като несъзнателно диреше да заличи в себе си причинената неприятност. А. Страшимиров, Съч. І, 78. Когато някой ученик избяга от господаря си, настоятелството на сдружаването поканва родителите .. да го повърнат на работата му, и, в случай че те не се подчинят на тая покана, държат се отговорни за причинените на господаря загуби. Хр. Даалиев, ТИА, 125.