ПРИЧИНЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Някой или нещо, което причинява, предизвиква появата на друго нещо (събития, случки, чувства и под.). Той се кълнеше в душата си, при първа възможност, да убие Стефчова, причинителя на толкова злощастия. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 8. Изобразяваше [Бешков] с бодливата си графическа писалка събитията и причинителите им твърде ясно. Ал. Гетман и др., СБ, 301-302. Спусна ръката си покрай нейната и закачи с малкия си пръст едно .. пръстче. .. Писателят Боян Дарев не знаеше, че този глупав, банален .. жест може да бъде причинител на толкова бурни и необикновени чувства. Л. Дилов, ПБД, 138.
2. За насекомо или бактерия, вирус, микроорганизъм и под. — който причинява заболяване, вреда, увреждане. Членестоногите имат голямо стопанско значение. Едни са полезни, .., а други са вредители .. Някои са преносители и причинители на болести у човека. Зоол. VІІ кл, 65. За сравнително кратък срок бяха открити причинителите на много заразни болести. Хр. Одисеев, ТН, 70. Много от микроорганизимите, и то причинители на заболявания като дизентерия, коремен тиф и др., .., рядко причиняват видими изменения на хранителния продукт. РД, 1966, бр. 233, 2.