ПРИЧЍННОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. Книж. Отвл. същ. от причѝнен. Обществената причинност се обясняваше с орисниците, които на третия ден от раждането на човека дохождат при люлката и му определят съдбата. Ив. Хаджийски, БДНН І, 141. От българските поети досега само Ботйов е прониквал с мощния си поглед зад мрежата на външните причинности в онази същност на нещата, която е достъпна за пророци. П. П. Славейков, Събр. Съч. VІ (2), 174.