ПРИЧУ̀ДА ж. Книж. Прищявка, приумица; причудица. Той беше общувал с жени, добре познаваше техните причуди, но никога не беше помислял, че ще срещне някога жена, която тъй спокойно, тъй логически да се стреми към най-невероятните причуди в света. Ст. Чилингиров, РК, 185. Никой не е чувал таквизи страхотии и причуди за дявола, каквито той разправя за жените. П. Тодоров, И І, 130.