ПРИЧУ̀КВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от причуквам1 и от причуквам се.

ПРИЧУ̀КВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от причуквам2 и от причуквам се; пречукване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)