ПРИШЕЛКА̀ ж. Жена пришелец (в 1 — З знач.); пришълка. Рафина, която в своя живот и в живота на майка си не бе познала открито любов, искаше сега чрез мене, пришелката, да я изпита. Бл. Димитрова, ПКС, 358. Обичаше до полуда дъщерите си и навярно затова намрази смъртно пришелката. Колкото и малко място да заемаше в дома ѝ чуждото дете, на нея все ѝ се струваше, че то ощетява нейните деца. Л. Сталева, К (превод) [еа].