ПРЍШКА ж. 1. Лимфен или гноен мехур по кожата на човек или животно, получен в резултат на охлузване, претриване, ожулване или възпаление. Аз се опитвах понякога да работя на хармана, но не ми спореше, не издържах и, подгонен от шегите и подигравките на ония, които нито ги беше еня от жаравата, що сипеше слънцето, нито пък им ставаха пришки на ръцете .. от греблото, бягах назад при книгите си. Й. Йовков, ВАХ, 7. Тескерета не били излезли още. Съмнителните хора .. им гледали ръцете. Ако по ръцете им имали .., пришки и пукнатини, признаци на работнически ръце — оставяли ги свободни. З. Стоянов, ХБ, 85. // Диал. Херпес. Най-после, сякаш беше проболедувал, от тичане устните му се бяха изринали от пришки. Ст. Даскалов, ЕС, 52. // Диал. Ечемик2. Пришки на очите да му излязат! Клетва, П. Р. Славейков, БП II, 79.

2. Малка зачервена пъпка2 по кожата на човек или животно. Впрочем понякога по него [коридора] с кънтящи стъпки минаваше часовият — някое дребно, сънливо войниче с напукани от ветровете устни и пришки по врата. П. Вежинов, ЗНН, 21. Дойде и пети [докладчик] — рошав и сънлив, / с червени пришки по лицето, див. Ем. Попдимитров, СР, 71. На някои животни .., появяват ся на повръхността на телата им малки пришки като слепоци. Дун., 1866, бр. 85, 2. Всите следующи болести можат тверде лесно да ся изцерят: .. Пришки, рана, язва. ЦВ, 1859, бр. 424, 4.

3. Остар. и диал. Патологична подутина, оток; тумор. Тогава станал Великият дух на Земята — един дебел тумбест господин, с кафена кожа и пришка по лицето. Н. Райнов, КЧ, 73. Колкото за совест — / там недей го бута: / и той има болест, / пришка и надута / в мозъка му вътре. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 199. — Вие кадия, мюдюря, / на ръка ми е изляло / пришката живницата; / мене ми ръка вързите. Нар. пес., СбНУ VII, 83.

Лоша пришка. Диал. Антракс; синя пъпка, синя пришка, лоша пъпка, лош въглен, въглен. Мама .. много те почиташе. Беше я горил от лоша пришка. Елин Пелин, Съч. I, 184. Антракс (лоша пришка, въглен, ..). Причинителят на това заболяване е антраксният бацил. Н. Иванов и др., ГО, 128. Синя пришка. Разг. Антракс, синя пъпка. Синята пришка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни. НТМ, 1961, кн. 9, 25.

~ Пришки ми излязоха на устата. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Омръзна ми, дотегна ми да говоря едно и също нещо, да повтарям нещо безрезултатно. Пришки ми излязоха на устата да повтарям едно и също, слушайте какво ви се говори.

— Друга (остар. и диал.) форма: п р ѝ ц к а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)