ПРИШПО̀РВАМ, -аш, несв.; пришпо̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Забивам шпорите в хълбоците на кон, който съм яхнал, за да бяга по-бързо. [Лени] притиска с лъскавите ботуши снагата на коня, пришпорва го със сребърни шпори и се понася в лек тръс. О. Василев, Т, 128. Шестима млади бейски синове се връщаха от лов .. те подвикваха към кучетата .. и ту пришпорваха конете, ту ги задържаха с поводите. А. Христофоров, А, 109. Като обърнаха конете си и ги пришпориха в хълбоците, полетяха нагоре по стръмнините. П. Константинов, ПИГ, 202. Вперил поглед напред в долината, той .. натискаше отвреме-навреме с ръка сивия си и вехт каскет и пришпорваше тъпо с цървулите си мокрите гърди на коня. Кр. Велков, СБ, 99.
2. Разг. Подкарвам бързо нещо, обикн. велосипед, мотоциклет и др. Още същия ден, когато пришпорих велосипеда си, двама от приятелите ми спряха да ме поздравяват. Тонич, КСШ, 53. Обожавам да карам колело в планината, да тичам, да посещавам фитнес залите, да пришпорвам джета по вълните, хвали се Шварц. С, 2005, бр. 4602 [еа].
3. Прен. Разг. Принуждавам някого да бърза или да върши нещо по-бързо. Неуморими музиканти с увлечение бият тимтамите в неотразим човешки ритъм, който като невидим бич пришпорва работниците в бясна надпревара един с друг, с времето и с ритъма. Д. Филипов, Г, 43. // Прен. Въздействам върху волята, мислите, чувствата си, като ги насочвам към нещо. Сама пришпорвах волята си да работя [в бригадата], без някой да ми налага съвети и поучения. Бл. Димитрова, ПКС, 18-19. // Прен. Ставам причина някой или нещо да иска и да бърза да направи, да извърши нещо; подтиквам, подбуждам, насърчавам. Той [князът] не беше страстен ловец .. Но сега му се стори, че охотата за лов го пришпорва неудържимо към горския свят. А. Гуляшки, ЗВ, 349. пришпорвам се, пришпоря се страд.