ПРИШЪЛЀЦ, мн. -лцѝ, м. Пришелец. Стоян Глаушев доста време живя между преспанци като чужда птица в чуждо ято. Не искаха лесно те да приемат в средата си неканения пришълец, който с женитбата си .. си извоюва правото на техен съгражданин. Д. Талев, ЖС, 81. Пришълецът мечок явно оставаше тук. Но той не пречеше. Голямата гора побираше животните винаги. Д. Цончев, ОТ, 121. Повечето от пътниците в нашето купе бяха насядали по пейките още в София. Имали бяхме предостатъчно време здраво да се сплотим срещу пристъпите на новите пришълци по гарите. О. Василев, ЖБ, 189. Избраното висше общество не допускаше лесно какви да е пришълци между себе си. Много от младите неженени офицери не смееха да доведат дори приятелките си. П. Илиев, ЛВ, 182. Кръстоносците закрепостили местното население и се отнасяли с ненавист към него. Закрепостените ненавиждали пришълците и им отмъщавали с чести въстания. Ист. VI, 1965, 81. Пришълци от други светове.


Източник: Речник на българския език (онлайн)