ПРИШЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; пришъ̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пришъ̀пнат, св., прех. Остар. и диал. Пришепвам. — Да, смърт, без отлагане! — приложи високо Марчев, после пришъпна нещо низко. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 132. Той [Петко] даде знак на четниците да се съберат, пришъпна им нещо и те, .., потънаха в изкласилите ниви. Ст. Сивриев, ПВ, 23. пришъпвам се, пришъпна се страд.