ПРИЩЍПВАМ, -аш, несв.; прищѝпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прищѝпнат и (разг.) прищѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Хващам здраво, плътно нещо, част от нещо и го стискам, притискам силно; защипвам2. Кочо продължаваше да лежи върху сламеника, крайчецът на цигарата все още димеше, както го бе прищипнал с палеца и показалеца си. Д. Талев, ПК, 100. Едва сега вождът прищипна цигарата между дебелите си бърни. Гр. Угаров, ПСЗ, 156. Тръгна да излиза, но стана течение, вратата се трясна и прищипа края на полата ѝ. // В съчет. със същ. п р ъ с т, р ъ к а и под. Наранявам пръст, ръка и под. от притискане неволно между две части на нещо.Винаги прищипвам пръста си, като затварям тази вратичка на шкафа. Много е стегната.
2. Хващам, обхващам здраво нещо с щипка, маша, клещи или др. инструмент и обикн. го прикрепвам някъде; защипвам2, заклещвам. Ръцете му бяха груби, силни, ръцете на ковач. Момъкът с лявата си ръка бе прищипнал с железни клещи къс желязо, а в дясната държеше чук. Д. Спространов, С, 90.
3. Стягам, стискам силно нещо, за да стане по-тънко; пристягам. Пришълецът на свой ред се спря да погледа как Панко крачи из дебелия сняг, .., как остро стърчат тесните рамене на полушубката, как и тя е прищипната в кръста по причина на късия колан. Й. Радичков, Скан. [еа]. Прищипвам с колана кръста си и се оглеждам самодоволно — сега съм с тънка талия.
4. Рядко. За животно, птица — прихващам с уста, човка нещо за ядене, обикн. на малки части, късчета; защипвам2. „Таласъмчето“ бавно прищипваше със старите си зъби сочната трева и философски мълчеше. Ив. Хаджимарчев, ОК, 33. Една лястовица рибар се спускаше и като опитен ловец всеки път прищипваше с човката си и се дигаше с още жива риба. Гр. Угаров, ПСЗ, 302. ● Обр. Слънцето грееше топло, гърбицата на морето искреше. Вълните прищипваха скромно брега, чайки махаха белите си крила. Духаше ветрец. Ат. Мандаджиев, ОШ, 10.
5. Агрон. Премахвам, отстранявам обикн. чрез рязане, връхче на стъбло или корен на растение, обикн. при пресаждане, за насочване на хранителните вещества към цветовете и плодовете; пикирам. Като откъсна и него [зюмбюла], видя, че целият ред по края е изпълнен все с такива красиви стръкчета, и започна чевръсто да ги прищипва. К. Калчев, ЖП, 296. прищипвам се, прищипна се, прищипя се I. Страд. от прищипвам. Отделният кичур [коса] се хваща в края с лявата ръка и се прищипва със затоплена маша зад пръстите, като шипът остава под кичура. Г. Георгиев и др., ФПБ, 62-63. За да се получат по-скоро и повече плодникови цветове, връхчетата на стъблото [на краставицата] се прищипват. След това стъблото престава да расте на дължина и силно се разклонява. Бтн V и VI кл (превод), 105. Прищипва се ситно-ситно тестото с палеца и показалеца. II. Възвр. от прищипвам в З знач. Обличаше се модерно и винаги носеше разни колани, с които се прищипваше и походката ѝ ставаше още по-нежелателна. К. Калчев, ДНГ, 30.
ПРИЩЍПВА МЕ несв.; прищѝпне ме и прищѝпе ме св., непрех. Усещам, че нещо ме щипва, бодва, пристисква. Болката се локализира предимно над ухото, понякога е пулсираща, понякога пронизва и ме прищипва.
ПРИЩЍПВАМ СЕ несв.; прищѝпна се и прищѝпя се св., непрех. Наранявам пръст, ръка или друга част на тялото от неволно притискане между две части на нещо. Деца могат да се прищипят, притиснат или порежат на легло тип люлка .., чиито стени са от тръби. Около отворите за съединяване на тръбите има ръжда, има остри ръбове, колелата не се застопоряват. Мон., 2006, бр. 2478 [еа]. Боли ме пръстът, прищипнах се на вратата.
— Друга (остар. и диал.) форма: п р и щ ъ̀ п в а м.