ПРИЩРА̀КВАМ, -аш, несв.; прищра̀кам, -аш, св., непрех. 1. Започвам изведнъж да щракам с нещо. Навикът му, когато е нервен да прищраква с пръсти, ме изнервя.
2. Щракам леко изведнъж, неочаквано или от време на време. Винчестерката прищрака в ръцете му. Гр. Угаров, ПСЗ, 535. При срещане на някакво препятствие от страна на ножа [на сенокосачката] пружината се присвива, назъбеният съединител прищраква, движението не се предава по-нататък и ножът се предпазва от повреда. М. Дуковски и др., СМ, 208.
ПРИЩРА̀КВА МЕ несв.; прищра̀ка ме св., непрех. Разг. 1. За болка — проявявам се, обаждам се за кратко или от време на време, на интервали или понякога. Ястребовия нокът отново заби бамбуковия прът в речното дъно, но го прищракаха болки, той изпъшка, после бързо скочи и бутна лодката. Гр. Угаров, ПСЗ, 525-526.
2. За част от тялото или орган — усещам болка за кратко или от време на време в органа или частта от тялото, посочени от съществителното. Редовно ме прищраква коляното. ● Обр. „Чупете си главите“ — решава Стамат и усеща как в сърцето го прищраква тревога — спомня си за Любен, за сина си. РД, 1965, бр. 157, 3.
ПРИЩРА̀КВА МИ несв.; прищра̀ка ми св., непрех. Прен. Разг. Идва ми наум, обикн. изведнъж, неочаквано; хрумва ми, теква ми. — Щях и паспорта да накъсам, овладях се в последния момент .. А ключа от къщи запазих, понеже ми прищрака, че може да го използувам, ако случайно властите ме надушат .. Та кой ще ме търси у дома? Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 120.