ПРИЩРА̀ПВАМ, -аш, несв.; прищра̀пам, -аш, св., непрех. Разг. Движа се, ходя, като от време на време издавам с краката си лек шум; пришляпвам. Навън, в коридора между стаите, някой прищрапваше отвреме-навреме с чехли, постоянно се отваряха и затваряха някакви врати, като че ли все от един и същи човек. Кр. Велков, СБ, 6. Двете гугутки забелязаха своите естествени врагове. Наежиха се тъй, че главичките им се скриха в перушината и бързо прищрапаха към тях. Гълъбите не дочакаха схватката. Ем. Манов, МПЛ, 49.