ПРИЩЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; прищъ̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прищъ̀пнат, св., прех. Остар. и диал. Прищипвам. Два брези бивола — отпред ги шопче тегли / за тежкия синджир в обтегната ръка, / и врат прищъпнали о жилавите жегли, / едвам пристъпват те. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249. прищъпвам се, прищъпна се страд. и възвр. — Накичила се, прищъпнала се с мамините чапрази, мисли се и тя вече мома. П. Тодоров, Събр. пр II, 263.
ПРИЩЪ̀ПВАМ СЕ несв.; прищъ̀пна се св., непрех. Остар. и диал. Прищипвам се.