ПРИЩЪ̀ПВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от прищъпвам и от прищъпвам се; прищипване. Последва прищъпване в полюса на клетката и в резултат на това две дъщерни полови клетки, всяка със свое ядро, но с половин материал от този, който имаше майката клетка. Хр. Одисеев, ТН, 39.