ПРИЮ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Рядко. Прил. от приют. Който се отнася или е свързан с приют. Защо са уволнени миналогодишния управител на приюта земледелец и приютния певец, които служаха двамата за (70 + 40) 110 лева. Пряп., 1903, бр. 34, 3.
ПРИЮТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от приютя като прил. 1. Който е намерил подслон; подслонен, прислонен. Едва след десетина дни новият квартирант се срещна в хола с двама офицери .. и трима приютени студенти. Н. Каралиева, Н, 112. Приютените деца заспаха успокоени.
2. Поет. Който е свит, скрит до някого или нещо; прислонен, сгушен. И сега ние, палавниците, приютени, .. слушахме със същото вълнение, с каквото сме слушали винаги песните на Хамзоолу. Ст. Чилингиров, ХНН, 76. // Прен. Който изпитва чувство на сигурност; защитѐн. Няма ластовици на двора, а Харитина чува песента им. Усеща се приютена под едно голямо крило. Не е сън, не сънува тя. Драгия е до нея, приказва ѝ, ръцете ѝ държи. А. Каменова, ХГ, 254.
3. Като същ. приютеният м., приютената ж., приютеното ср., мн. приютените. Човек, който е намерил приют, подслон; подслоненият. Нека да помогнем най-напред на приютените след наводненията.