ПРИЯ̀ТЕЛКА ж. Жена приятел. По стените бяха окачени фотографически образи на Цонкини приятелки учителки. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 54. — Работата била там, .., че тоя Колев не случайно се изтървал за тая своя приятелка в Софията. Ал. Томов, П, 85. Първоначално Кейт бе решила да отпразнува юбилея си в Ямайка, където почиваше с близката си приятелка и гаджето ѝ. П, 2004, бр. 6 [еа].