ПРИЯ̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на приятел, принадлежи на приятел или е от приятел; другарски, дружески. — Дека ще земем дрехи? — Тук наблизко, в една приятелска къща... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 204. Аз искам да си поговоря с тебе за една приятелска работа. Л. Каравелов, Съч. II, 56. Според колегата на убития Гърдев е загинал от приятелски огън. С, 2005, бр. 4371 [еа].
2. Който е характерен, типичен за приятел, приятели; другарски, дружески. Струваше му се, .., че ще се издаде тревогата, която трябваше да остане негова и само негова .. Нали той ще стои смутен и тревожен при тях, нали те от приятелско съчувствие .. ще го запитват непрестанно. Ст. Чилингиров, РК, 93. Това е гнусно злоупотребление на приятелско доверие. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 117. Руско-американските отношения ще бъдат отлични, а срещите между Буш и Путин ще стават все по-приятелски. БА, 2003, бр. 15695 [еа]. Приятелските раздели имат един сериозен страничен ефект — оставят открехната вратичка за ново събиране. П, 2006, бр. 44 [еа].
3. За поглед, жест, думи и под. — който изразява приятелство, другарство; дружески, радушен, приветлив. — Мистър де ла Падуа, и вие ли оставате на работа? .. Но главният готвач хвърли приятелски поглед към Бенко и най-спокойно отговори: — Да, оставам... Ал. Бабек, МЕ, 234.
— Друга (остар.) форма: п р и ѐ т е л с к и.
ПРИЯ̀ТЕЛСКИ. Нарeч. от прил. приятелски. 1. По начин, който е характерен за приятел, приятели; другарски. Той .. се опита един вид приятелски да му обърне внимание върху тия некрасиви и нередовни работи. Т. Влайков, Съч. III, 188.
2. По начин, който изразява, показва приятелство; дружески, радушно. Калчо отвори долапа. Магу седеше свит в него, с широко отворени очи и цял треперещ. Калчо го потупа приятелски по рамото, хвана го за ръка и му помогна да излезе. Елин пелин, ЯБЛ, 106. Той всяка вечер спира до фенера, / сверява си часовника по градския, / кой знай кому усмихва се приятелски. Ст. Цанев, Ч (превод) [еа].
— Друга (остар.) форма: п р и ѐ т е л с к и.