ПРИЯ̀ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Отношение към някого като към приятел или между приятели, което се основава на взаимна привързаност, доверие, обич, взаимопомощ; дружба, другарство. Драга Евгенийо, .. Пак ти повтарям, че аз така съм привикнал от няколко години да живея с тебе в най-сърдечно и лоялно приятелство, .., щото мисълта, че мога да се лиша поне на ден от твоята дружба ме убива. Ив. Вазов, ПЕМ, 128-129. Добър ли? Дето има имот, там добрина и приятелство няма. Братя и сестри, че се изтрепват за някакъв келяв синор, та един чужд човек ще те пожали. Г. Караславов, Тат., 138. Баримор потвърждава думите на Камерън за приятелството. „Почти непрекъснато се търсим една друга. Помагаме си и се подкрепяме!“ П, 2003, бр. 27 [еа]. Приятелството и любовта не се купуват с пари.
2. Поддържане на съвместна работа, дейност, интереси и под. на основата на такива отношения; връзка. Хората продължаваха да се обичат или мразят и от смешението на тези две прости и ясни чувства възникваха приятелствата и враждите. С. Севан, РР, 18. Ние имахме дълго и хубаво приятелство. Δ Нашето приятелство продължи две години.
— Друга (остар.) форма: п р и ѐ т е л с т в о.