ПРИЯ̀ТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. С предл. с. Поддържам приятелски отношения с някого; дружа, другарувам, общувам. Да иде във византийските владения — боеше се да не го предаде императорът на Смилеца, с когото приятелствуваха. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 100. Аз лицемерно приятелствувах със Сара и ѝ се усмихвах. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 161. приятелствувам си взаим. Но нека си обясним защо си направил това плагиатство, щом си имал богата възможност сам да наблюдаваш един вестовой, с когото си приятелствувате. Д. Немиров, СбЦГМГ, 363.