ПРИЯ̀ТЕЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от приятел; другарче. Моят син ненавижда от дъното на душата си следобедното спане, което му се струва истинско ограбване на деня и на свещеното му право да играе с приятелчетата си на двора. Др. Асенов, СВ, 13.
2. Ирон. Пренебр. Другарче (във 2 знач.). Иска ми се да се извърна и да му друсна един хубав юмрук в носа, но решавам да опитам първо с добро. — Ало, приятелче, как си? — културно подхвърлям през рамо. В. Робов, ПСВ, 112.